Преди дни се обади бившата ми жена за да ме помоли да разкажа на дъщеря ни някои неща за семейството, които тя искала да научи. Ставаше дума за вуйчо ми, който е лежал и във фашистки и в комунистически концлагер, за майка ми и баба ми, принудени да сменят религиозната си деноминация и още други неща. Разказах за всичко това на 15 годишната си дъщеря. Но често трябваше да дообяснявам, защото младите не знаят почти нищо за комунистическото минало на страната си.

Реших и тук да споделя своите спомени. Ще разказвам само за неща, които на мен са ми направили впечатление, които сам съм преживял, или пък съм намерил сведения за тях.

Първи сблъсък със страха

Вкъщи редовно чувах, че Брежнев (Леонид Илич, тогавашен ръководител на СССР) прилича на маймуна. По тогавашната телевизия можеше да се нагледаш на противните селски муцуни на комунистическия елит. Естествено побързах да предам наученото на другите деца :) За което изядох солиден бой. В онези години беше опасно да обиждаш партията (която и да било комунистическа партия). Беше опасно да говориш неща, които не могат да се чуят по телевизията или радиото. Е, у нас се слушаше нелегално ВВС и Свободна Европа (западни радиостанции), хора от семейството редовно пътуваха до Италия (защо - друг път), но това не трябваше да се говори. Беше опасно. Имаше доносници, имаше членове на ОФ (Отечествен Фронт, масова организация на безпартийните), имаше какво ли не! И никой не ти мислеше доброто. Възрастните забравиха в какъв постоянен страх живееха, а сегашните младежи мислят, че след като НРБ имитираше демокрация, то непременно е било и демокрация.
След този случай научих и други важни неща. Не биваше да се говори:
че в Италия има над 100 вида сладолед, който е адски вкусен, а кока-кола и цитруси се продават свободно навсякъде;
че съм кръстен в църква, а на празници ме водят да се черкувам;
че активните борци всъщност не са активни борци;
че комунистите окрадоха спестяванията на хората с паричната реформа от 50-те (която аз не помнех, но непрекъснато се говореше за нея вкъщи);
че от училище ни събраха по 30 стотинки, за да ни дадат значка на чавдарче, но не ни дадоха (чавдарчетата бяха комунистическа организация за най-малките ученици, официално се наричаше "Чета Чавдарче")...

След време разбрах и какво може да ти донесе това, че не внимаваш какво и как говориш. Но нека това е в някой друг пост.

Ето го Леонид Илич Брежнев:



:)

Все си мисля, че поне от обща култура човек трябва да е запознат с историята ... та било отгоре отгоре ...
тъй че си направил хубу нещо :)

НЕ БИВА,МИСЛЯ, ЗАРАДИ ИЛИЯ ДА НАМРАЗИМ СВЕТИ ИЛИЯ. НИЕ БЪЛГАРИТЕ СМЕ В ДВЕТЕ КРАЙНОСТИ- СИЛНО ДА ЛюБИМ И МРАЗИМ,А ТРЯБВА... ЗАЩОТО ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ. бРЕЖНЕВ Е БИВШ РЪКОВОДИТЕЛ НА ДЪРЖАВА И МЕКО КАЗАНО,НЕ Е ВРЕМЕ-ПОДИР ДЪЖД КАЧУЛКА..АКО ВИ ИЗГЛЕЖДА МАЙМУНА,...НЕ ГО ГЛЕДАЙТЕ НО НЕ НИ ГО ПОКАЗВАЙТЕ.ТОЙ Е ОТМИНАЛ ЕТАП.През 2000г
като ОБМЕНИХА паритте НИ ОКРАДОХА ИСТИНСКИ. оКАЗА СЕ ЧЕ АПАРТАМЕНТ, КОЙТО Е СТРУВАЛ 16 000 ВТРУВАШЕ 16 ЛЕВА.НОВА,ТРЯБВА ДА ГО ЗАРОВИМ ДА ГРАДИМ ЕДНО ОБЩО ТОЛЕРАНТНО БЪДАЩЕ.
Кое е по добре сега- да имаме деца чавдарчета,горди потомци на Чавдар войвода или скаути, с англоезични имена.
Лошото е,че сега всички сме маймуни- нация за консумация. Нямам предвид Вас, но какво от това ,че сега много говорим. Като нямаме производство.
От 12 години строим мост при Видин. Внасяме всички зелечуци,а преди за година вземаше селското ни стопанство над $16 милиарда от продукция. Ако нарда ни от векове не бе пазил традиции- нямаше да има третото ни царство.
Не станахме ли набързо скаути. И себе си имам предвид, заащото Вие повдигате въпроса, какво можело и може да се говори. А то предизвиква песимизъм за статуквото. За новите грешки